Дори не знам защо започвам да пиша.. Може би защото най-сетне имам нужда да споделям с някой напълно непознат..някой абсолютно безспристрастен.. най-добрият ти приятел и все пак..никого.
Чувствал ли си се сякаш всичко, което някога ти се е случвало в един момент започва да се излива през пукнатина отворила се в спокойствието на ума ти, което през всичките години е стояло непоклатимо срещу наплива от положителни и отрицателни емоции.. Когато всичко,което си преживял,видял и почувствал внезапно се появява за да ти напомни,че въпреки самочувствието,което си изградил все пак си все още човек.. Може би е просто напрежението,недоспиването,работата.. Може би е усещането за границата, на която си застанал между златните години на пубертета и осъзнаването за неизбежното идване на "истинския" живот. И в един момент докато се луташ сам из обърканите си мисли всички около теб изглеждат все едно пазят някаква тайна..тайната на разковничето за истинското щастие и въпреки, че са ти толкова близки просто го крият.. казваш си "Егоисти" .. и в следващия момент осъзнаваш, че ти си истинския егоист... че те също имат своите проблеми, някои доста по-големи от твоите собствени и въпреки това ти настоятелно се затваряш в своята собствена депресия..
Може би просто като всички надяващи се да останат вечно млади души и аз чакам телефонното обаждане, което може би ще обърне посоката на живота ми за винаги към по-добро.. и макар да знаеш, че трябва да го изградиш сам, пак най-нагло седиш и чакаш..
И мисля да оставя първата изповед с новия си непознат приятел, защото не съм писател и колкото повече се зачитам, толкова повече се отказвам..защото отново се връщам към един от големите си страхове..страхът от критика.

6tastieto e v samiq teb

Поправи ме, ако бъркам, но в теб долавям нещо от зодия рак.
Ако наистина си тази зодия, имай вяра в себе си и недей да бягаш от нищо. Ако пък бъркам, което е много вероятно - пак имай вярай в себе си.